Има занимания, които не се обясняват с диплома, обясняват се с гръб, крака и мълчание. История на хамала не е история на офиси и мениджъри — тя е история на хора, които са местили света с ръце, докато светът е вървял напред без да се обръща. Навсякъде където е имало тържище, пристанище или пазар — там е стоял хамалинът. Наведен, с товар на гърба, чакащ следващата работа и когато работата дойде — тръгвал без много думи.
Тази статия е за него, за носача, товарача, пренасяча — наречи го както искаш, той отдавна е решил, че имената нямат значение, стига парите да са верни.
Откъде идва думата „хамал“ — и защо носи тежест дори в езика
Преди да разберем историята на хамала, трябва да разберем самата дума, защото тя не е случайна и не е измислена вчера.
Термините „хамал“ и „хамалин“ произлизат от арабската дума „hamal“, която означава „камила“. Камилата е животното, което носи товари дни наред без оплакване, без почивка, без да иска допълнително заплащане. По-подходяща метафора трудно се измисля. Интересното е, че думата е пътувала далеч — дори в Генуа, средновековна морска република, тя е използвана в диалектна форма и означава „товарач, носач“.
Причината е, че голяма част от пристанищните работници там са били турци, от арабски — в турски и от турски — в български. Носена заедно с Османската империя по всичките й пазари, пристанища и тесни улички. В миналото думата „хамал“ е използвана за назоваване на тежкотоварни работници по пристанища и големи пазари за търговия на едро. Тяхната работа е изцяло физическа, пренасяне на големи обеми от товари всеки ден.
Думата е останала и занаятът е останал с нея.
История на хамала в Османската империя — когато носачът е бил цар на тесните улички
Ако търсиш откъде наистина тръгва историята на хамала, като организирана дейност — отговорът е Цариград. Константинопол, Истанбул. Наречи го както искаш — пак ще намериш същото, хора с товари по гръбовете, движещи се бавно из лабиринти от улички, докато градът все още спи.
В старите квартали на Истанбул хамалите са познаваема гледка от векове — мъже, които се движат из тесните улици, носещи тежки товари на гърба или бутащи ги с ръчни колички. Известни в турски като „hamal“, тези традиционни носачи представляват занятие, датиращо от Османската епоха, което продължава и до днес. (Извор: english.news.cn „) Инструментите на хамала са прости — дебела презрамка за рамото или здрава количка. Десетки килограми, понякога и над сто, се вдигат и транспортират с устойчива прецизност.
Но хамалинът не е бил просто случаен работник по ъглите, той е имал статут.
Хамалите са имали своя собствена организация — нещо като ранен синдикат. Те са пренасяли стоките из тесните улици на Константинопол между хановете и големите складове, наречени „хан“.
И числата говорят сами. Според преброяване от началото на 18 век, извършено през 1726 г., на пристаните на Истанбул е имало 1 500 регистрирани хамала, докато на кейовете на Кадъкьой, Юскюдар и Босфора е имало около 300 регистрирани носача. С хамалите, работещи на Историческия полуостров, броят е достигал почти 2 500. До 1822 г. той е станал 3 000. (Източник: istanbultarihi.ist — „Seaport of the Empire: Istanbul and Shipping Trade Network“)
Историкът на урбанистиката Неджет Сакаоглу поставя зенита на пристанищната хамалска традиция в Истанбул в началото на 1800-те години, по времето на Султан Махмуд II. По онова време по-голямата част от преносвачите са арменци, свидетелство за многокултурната история на метрополията. (Из писанията на: dailysabah.com / france24.com — „Porters carry Istanbul’s trade traditions on their backs“)
Зад новоремонтираната поща Съркеджи в Eminönü стои статуя на хамал, той есимвол на „доставчиците“ от Османската епоха. Предшественици на това, което днес познаваме като куриерски услуги. (Из писанията на: mitistanbul.dk)
Хамалът не е бил на дъното на обществото, бил е незаменим.
История на хамала в България — пристанищата преди и след Освобождението
Средновековието на хамала в нашите земи върви ръка за ръка с историята на Варна, защото Варна е пристанище. И пристанището означава товари, а товарите означават хора, които ги движат. Хамалите на Варненското пристанище в края на XIX век са работели наредени в три реда:
Едните в мавуната, привързана към кораба, вторите на дъска спусната от кораба, третите на самия кораб. Най-долните пълнят кошове с храна и ги хвърлят към втората редица. Тя ги хваща и препраща на третата, която ги изсипва в кораба и хвърля назад празните кошове. И това продължава по цял ден с голяма бързина. (Източник: chernomore.bg — „Непознатата история: Построяването на пристанището във Варна“)
Над 2 000 души са се изхранвали от пристанището,за малък град по онова време — това е огромна цифра. Но работата е имала и своите ограничения: в края на XIX век тя е с изразен сезонен характер и основното занимание на местните пристанищни работници извън сезона е лозарството.
Преди изграждането на модерното пристанище картината е още по-сурова. Корабите хвърлят котва на километър от брега, тъй като морето при скалите е твърде плитко. Товарите се прехвърлят на лодки – „мавуни“ и след това се разтоварват от хамалите на брега. Товаренето на корабите ставало по подобен начин, а всичко отнемало много време и ставало само при подходящи атмосферни условия. (източник: bg.wikipedia.org — „Пристанище Варна“) Wikipedia
До края на XIX век сред хамалите на Варна са присъствали и различни народности -евреи, арменци, турци. Препитаващи се именно като товарачи по пристанищата и пазарите. Варненският пренасяч е бил интернационален. бил е и универсален. Той не е избирал товара, каквото му дадат, го носи.
От гръб и ръце към камиони — как хамалската работа стана бизнес
Пренасянето с ръце не е изчезнало, то се е трансформирало. Точно това е същността на историята на хамала: занаятът не умира, той се адаптира.
Хамалската дейност в наши дни не се различава съществено от същинското значение на думата — хамалинът предлага същия тип услуги:
Пренасяне и разтоварване на тежки предмети, багаж, мебели и стоки, но за частни и бизнес клиенти. Съвременните хамали разполагат и с допълнително специализирано оборудване за преместване на тежки товари, камионите заместиха мавуните. Хидравличните пордове заместиха дъските спуснати от кораба. GPS-ът замести познатите улички на тесния квартал.
Но носачът — той е пак там., само вече с предпазен колан и фактура. Разликата между стария хамалин и съвременния е не в силата на гърба, а в структурата около него: договор, застраховка, точен час на пристигане и отговорност за товара. Онзи мъж с презрамките по кея на Варна и днешният отбор за преместване правят едно и също, само условията са се променили.
Хамалският речник — жаргон, изрази и хамалогия за напред
Всяко занятие ражда свой език, историята на хамала е и история на думи. Изрази и начин на говорене, който е автентичен точно защото не е измислен в офис.
Хамалогията е жива, ето как звучи:
- „Бия ос“ — товарът е зашеметяващо тежък, не може да се носи само. Казва се, когато пианото е на шести без асансьор.
- „Стои като пирон“ — мебел, закована или пъхната така, че не може да излезе от стаята без демонтаж. Класика при стари шкафове.
- „Права работа“ — клиент, обект и товар без изненади, мечтата на всеки товарач.
- „Кривата работа“ — обратното. Третият етаж без асансьор, тясно стълбище, пиано и дъжд.
- „Двама не стигат“ — самообяснително. Вика се трети.
- „Ще ги наредим“ — универсален израз, означаващ „ще се справим, дайте на мира“.
Хамалският изказ е конкретен, защото работата е конкретна. Няма поезия в пренасянето на хладилник а има само ъгли, тегло и стъпала.
Днешният хамал — носачът с договор и застраховка
Ако питаш какво е останало от историята на хамала в днешно време — отговорът е: всичко съществено. Физическото усилие е същото. Нуждата от хора, на които можеш да разчиташ, е същата. Разликата е в доверието, което сега се документира.
Съвременната фирма за хамалски услуги не работи с „ей-така“ и ръкостискане на пристана. Тя работи с:
- Предварителна оферта и фиксирана цена;
- Договор за услугата;
- Застраховка на товара;
- Фактура след приключване;
- Хамалски отбор с опит и оборудване — електрически борд, колички, подложки
Хамалинът от XIX век е движел товари с гръб, защото нямало алтернатива. Днешният пренасяч разполага с инструментите на занаята и разликата се вижда не само в скоростта, но и в сигурността на клиента.
Историята на хамала е жива
История на хамала не свършва с модерните камиони. Тя продължава всеки път, когато някой трябва да премести дома или офиса си и потърси хора, на които може да се довери.
От хановете на Цариград, където носачите са чакали редица по кейовете, до пристанище Варна, където над 2 000 души са се изхранвали от товаренето. И разтоварването, до днешния асфалт на твоя блок, занаятът е минал дълъг път. Сменял е езици, народи, инструменти и камиони.
Едно обаче не се е сменило: когато нещо тежко трябва да се придвижи от точка А до точка Б, пак ще дойде хамалинът. Ще го погледне, ще прецени, ще каже „ще стане“ — и ще го пренесе.
Дотук историята на хамала, нататък е неговата работа.
